Факти за СМА / SMA Facts

СПИНАЛНА

МУСКУЛНА

АТРОФИЯ

Решихме да изложим сбито и систематизирано малко сухи факти за СМА. Както се казва, само познавайки добре врага си, можеш да се надяваш да го победиш. СМА обаче е комплексно състояние, информацията, която трябва да се асимилира за нея е много. Най-важното е, че всеки човек със СМА е различен.

И все пак:

Какво е спиналната мускулна атрофия?

Спиналната мускулна атрофия е рядко, генетично наследено (тук генетиците ще добавят автозомно рецесивно) заболяване. СМА може да засегне способността за пълзене и ходене, движението на ръцете, дланите, главата и шията, но също така и дишането и поглъщането. Често говорим за „типове“ СМА. „Типът“ се определя от възрастта, на която се проявяват симптомите, както и какви фази във физическото си развитие детето или бебето би могло да достигне. Най-общо тези „крайъгълни камъни“ са способността да седи, да стои изправено или да върви.

Има четири основни вида СМА: типовете 1, 2 и 3 се проявяват в детството:

СМА I-ви тип:           Това е най-тежката форма, със симптоми обикновено проявяващи се преди 6-тия месец, а понякога даже и преди раждането. Бебето не може да седи самостоятелно. За съжаление, най-често поради дихателни усложнения, повечето деца с първи тип рядко надживяват втората си година.

СМА II-ри тип:          Симптомите при този тип обикновено се проявяват на възраст между 7 и 18 месеца. Децата със СМА 2ри тип не са способни да стоят самостоятелно. Въпреки че продължителността на живота им също може да бъде съкратена от това сериозно нервно-мускулно заболяване, постоянното подобряване на стандартите за грижа води до това, децата с този тип да могат да водят дълъг, пълноценен и продуктивен живот.

СМА III-ти тип:         При този тип, болестта се проявява след 18-тия месец. Детето се научава да стои и да върви, но впоследствие постепенно започва да изпитва затруднения в тези действия. Децата, диагностицирани с този тип имат нормална продължителност на живота и в повечето случаи също живеят дълго и пълноценно.

СМА IV-ти тип:        Този тип се проявява вече във възрастните и може да се изрази в лека до умерена мускулна слабост в дланите и ходилата, както и известна трудност при ходене. Не се определя като животозастрашаващ тип.

Всички тези типове не са строги категории. Има много широк спектър от форми на тежест и проявление на СМА, както между различните видове, така и между децата, подрастващите и възрастните от един и същи тип. Така говорим например за „силен“ първи тип или да кажем за „слаб“ трети тип.

Съществуват и други, дори по-редки форми на СМА, с по-различни генетични причини, например СМА с респираторен дистрес синдром (SMARD), Спинална и булбарна мускулна атрофия (SBMA), Дистална СМА (DSMA).

 

Какво все пак причинява СМА?

Както знаем, електрическите сигнали от мозъка ни биват изпращани надолу по гръбначния стълб, след това чрез нервните клетки стигат до мускулите. По този начин ние съзнателно можем да свиваме мускулите си и да ги караме да се движат.

СМА засяга един специален вид нервни клетки, наречени "долни моторни неврони", които в единия си край се намират в т. нар. "предни рога" на гръбначния стълб, а в другия, се "захващат" за мускулите. Тези долни моторни неврони пренасят "съобщенията" които ни позволяват да задвижваме мускулите, с които пълзим и ходим, движим ръцете си, врата и главата, мускулите с които дишаме и поглъщаме.

За да са здрави нашите долни моторни неврони, нужно е да произвеждаме един важен протеин, наречен SMN протеин (от Survival Motor Neuron ) . A нашата способност да го правим зависи от един определен ген, наречен  SMN1.

Всички ние сме получили две копия от този SMN1 ген при раждането си, по един от всеки родител. Хората, на които и двете копия на този ген са дефектни развиват СМА. Хората, които имат по едно дефектно копие от гена са "носители". Носителите от своя страна нямат СМА и при тях не се проявяват каквито и да било от присъщите й симптоми. Хората, които имат две здрави копия на SMN1 гена, нямат СМА, но и не са "носители".

СМА се предава от родителите на децата им посредством техните SMN1 гени. Когато двама "носители" имат дете заедно, възможно е то да наследи два дефектни SMN1 гена, взимайки по един от всеки родител. Ако това се случи, детето ще има СМА.

Имайки два дефектни SMN1 гена означава, че детето ще може да произвежда много ниски количества от SMN протеина. Това от своя страна влошава състоянието на долните моторни неврони. Импулсите от гръбначния му  стълб не достигат ефективно до мускулите му, което затруднява движението. Мускулите съответно, заради това че не се използват активно,  започват да губят от силата и масата си, тоест да "атрофират", оттук и названието "мускулна атрофия".

Да преговорим:



Какви са шансовете да наследи човек СМА?

Приблизително един на всеки 40 до 60 човека носи дефектния SMN1 ген. Когато двама носители имат дете, шансовете за всяка бременност са следните:

·         Детето няма СМА и не е носител: шанс едно от четири (25%)

·         Детето няма СМА, но е носител: шанс две от четири (50%)

·         Детето има СМА:шанс едно от четири (25%)

 

Ето и нагледната схема (взета от сайта http://www.smasupportuk.org.uk/):

Честота на СМА?

Хората смятат, че поради факта че СМА е рядко срещано заболяване, би трябвало да имаме точна статистика, колко са например хората със СМА в България, но случаят не е такъв. Причините за това са много и различни между които: деца и възрастни с това състояние често получават неправилна диагноза; нямаме рутинно прието тестване на новородените, няма и начин да се тества всеки един от населението, няма централна система, която да систематизира подобни статистики.

Учените, все пак са в състояние, на базата на малки извадки от населението, да достигнат до определени по-генерални заключения. Въпреки че изчисленията от едно или друго изследване дават различни резултати, консесусното заключение е, че едно на шест до десет хиляди бебета в световен мащаб се ражда с това заболяване.

Колко хора носят дефектния SMN1 ген?

Учените , пак чрез статистичеки изследвания са успели да изчислят, че един на всеки 40 до 60 човека, би могъл да е "носител".

Населението на България според последното преброяване е около 7,3 милиона. Тоест ако вземем честота на "преносимост" един на 40, това означава, че около 183 000 човека в България са евентуални "носители" на дефектния SMN1 ген. Ако вземем пък честота един на 60, това преполага около 122 000 "носителя", или да кажем колкото населението на град като Плевен.

Има ли лек?

Лечението на заболяване като СМА изисква да се третира самият генетичен дефект, който стои в основата й. Понастоящем това не е възможно. Така че всекидневният фокус е насочен към лечение по-скоро на симптомите, както и към осигуряване на най-високи стандарти на грижи. Това включва предшестваща грижа, управление на симптомите и осигуряване на най-доброто възможно качество на живот.

Какви изследвания за СМА се правят в момента?

Извършва се огромна работа на молекулярно ниво, посветена на генетиката на СМА, чиято цел е да подобри нашето разбиране за механизмите на болестта, които водят до увреждането на нервните клетки.

Далеч по-доброто разбиране на тези процеси вече доведе до разработването на потенциални лечения, които да възстановят продукцията на SMN протеина в невроните. Някои от тези възможни лечения вече се тестват в клинична среда, т.е. върху хора.

В настоящия момент, на световната сцена набират сила все повече и все по-авангардни изследвания, свързани с СМА, в резултат и на разнообразни международни колаборации в научните среди. Центровете и държавите, в които се провеждат клинични изпитвания се множат, въвлечени са вече и големи имена от фармацветичната индустрия, улесняват се административно процедурите по различните фази, за да може едно евентуално лечение или комбинация от лечения да достигне по-бързо тези, които се нуждаят него, нашите деца!


 

 

 

SPINAL MUSCULAR ATROPHY

SMA is a complex condition; there is a lot of information to take in, and every person with SMA is different.

What is Spinal Muscular Atrophy?

Spinal Muscular Atrophy (SMA) is a rare, genetically inherited neuromuscular condition. SMA may affect crawling and walking ability, arm, hand, head and neck movement, breathing and swallowing. SMA is often grouped into ‘Types’. Types of SMA are based on the age at which symptoms first appear and what physical ‘milestones’ a baby or child is likely to achieve. Milestones can include the ability to sit, stand, or walk.

There are four main types of SMA: Types 1, 2, and 3 appear in childhood.

SMA Type 1: This is the most severe form, with symptoms usually appearing before a baby is six months old and sometimes before birth. Babies are unable to sit without support. Sadly, usually due to breathing difficulties, most children with SMA Type 1 rarely survive beyond two years of age.

SMA Type 2: The symptoms of SMA Type 2 usually appear between the ages of 7 and 18 months. Children with SMA Type 2 are unable to stand without support. Though this is a serious inherited neuromuscular condition that may shorten life expectancy, improvements in care standards mean that the majority of people can live long, fulfilling and productive lives.

SMA Type 3: The symptoms of SMA Type 3 appear after 18 months of age. Children are able to stand and walk, although they may need more support with this over time. Life expectancy for children diagnosed with SMA Type 3 is normal1 and most people can live long and productive lives.

SMA Type 4: The symptoms of SMA Type 4 appear in adulthood and may include mild to moderate muscle weakness in the hands and feet, and some difficulty with walking. SMA Type 4 is also known as Adult Onset SMA and is not life-threatening.

These ‘Types’ are not rigid categories. There is a wide spectrum of severity both between the different types of SMA and between children, young people, and adults within each type.

There are also other, even rarer, forms of SMA with different genetic causes including SMA with Respiratory Distress (SMARD), Spinal and Bulbar Muscular Atrophy (SBMA), and Distal SMA (DSMA).

 

What causes SMA?

Usually, electrical signals from our brain are sent down our spinal cord along our nerve cells and through to our muscles. This makes it possible for us to consciously contract our muscles and to make them move.

SMA affects a particular set of nerve cells called the lower motor neurones, which run from the spinal cord out to our muscles. The lower motor neurones carry messages that make it possible for us to move the muscles we use to crawl and walk, to move our arms, hands, head and neck, and to breathe and swallow.

For our lower motor neurones to be healthy, we need to produce an important protein called the  gen (SMN) protein. Our ability to do this is controlled by a gene called Survival Motor Neuron 1 (SMN1).

We all have two copies of this SMN1 gene, one from each parent. People who have two faulty copies of the SMN1 gene have SMA. People who have one faulty copy of the SMN1 gene are carriers of SMA. Carriers do not have SMA or any symptoms of SMA.  People who have two healthy copies of the SMN1 gene do not have SMA and are not carriers.

SMA is passed from parents to their children through their SMN1 genes. When two people who are carriers have a child together, their child may inherit two faulty SMN1 genes, one from each parent. If this happens, then their child will have SMA.

Having two faulty SMN1 genes means that a child is only able to produce very low amounts of the SMN protein. This causes their lower motor neurones in their spinal cord to deteriorate. Messages from their spinal cord do not efficiently get through to their muscles, which makes movement difficult. Their muscles waste due to lack of use and this is known as muscular atrophy.

In summary:

Figure 1 - How muscle atrophy is caused in SMA
 

What are the chances of inheriting SMA?

Approximately 1 in every 40 to 60 people carry the faulty 56 gene. When two people who are carriers have a child together, the chances for each pregnancy are as follows:

·         Child does not have SMA and is not a carrier: 1 in 4 chance (25%) 

·         Child does not have SMA but is a carrier: 2 in 4 chance (50%) 

·         Child has SMA: 1 in 4 chance (25%)

                    Figure 2 – The chances of inheriting SMA when two carriers have a child together

 

Frequency of SMA?

People think that because SMA is a rare disease we should have an accurate record of how many people there are for example in Bulgaria with the condition, but this isn’t the case. The exact number of people with the condition is not known for a number of reasons, including: sometimes children and adults have an incorrect diagnosis; we don’t have routine testing of newborn babies; there is no way of testing everyone in the population; there is no central system for collating these statistics.

Scientists are, though, able to take small samples of people and use their findings to make estimates about populations as a whole. Although the reported estimates differ from study to study, the numbers tend to agree that approximately 1 in every 6,000-10,000 babies are born worldwide with the condition4-8.

 

How many people carry the faulty SMN1 gene?

Through research, scientists have also been able to estimate that the chances of someone being a carrier is about 1 in 40-60.9-12

The population of the Bulgaria is around 7,265 millions. So, if you take a carrier frequency of 1 in every 40 people, this would suggest that there are approximately 1.5 million people in the UK who have a faulty copy of the SMN1 gene. If you take a carrier frequency of 1 in every 60 people, this would suggest approximately 1 million people in the UK are carriers.

Is there a cure?

In order to treat SMA the underlying genetic defect needs to be addressed. At present this is not possible. The day-to-day focus is therefore on treatment of the symptoms and the delivery of the highest standards of care. This includes anticipatory care, managing symptoms, and maintaining the best quality of life.

What research is taking place? 

There is extensive work taking place on the genetics of SMA, which aims to improve our understanding of the disease mechanisms leading to damage of the nerve cells. 

Improved understanding of the condition has led to the development of potential treatments with the aim of restoring the production of SMN protein in the nerve cells. Some of these potential treatments are already being tested in clinical trials. 

There is considerable cutting-edge SMA research taking place both in the UK and internationally, with many effective international collaborations. Several UK Centres are involved in clinical trials and research into potential treatments.